21 sept 2011, 2:47

На пръсти

  Poesía » Otra
884 0 21

Внезапно изпълзя луна брокатна

и тихо плъзна лъч в морето,

една вълна издигна гребен любопитно

и към брега понесе лунната пътека,

попи във пясъците ненаситно,

като следа от женски устни.

 

Брегът разтвори жадните си пазви,

потръпнаха от нежност пясъчните мигли,

по празните черупки мидени

очите на звездите се огледаха.

И тихо, като стадо от делфини,

брокатни спомени изплуваха.

 

По тях, на пръсти, душата ми премина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...