21 sept 2011, 2:47

На пръсти

  Poesía » Otra
889 0 21

Внезапно изпълзя луна брокатна

и тихо плъзна лъч в морето,

една вълна издигна гребен любопитно

и към брега понесе лунната пътека,

попи във пясъците ненаситно,

като следа от женски устни.

 

Брегът разтвори жадните си пазви,

потръпнаха от нежност пясъчните мигли,

по празните черупки мидени

очите на звездите се огледаха.

И тихо, като стадо от делфини,

брокатни спомени изплуваха.

 

По тях, на пръсти, душата ми премина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...