На пръсти
887
0
21
Внезапно изпълзя луна брокатна
и тихо плъзна лъч в морето,
една вълна издигна гребен любопитно
и към брега понесе лунната пътека,
попи във пясъците ненаситно,
като следа от женски устни.
Брегът разтвори жадните си пазви,
потръпнаха от нежност пясъчните мигли,
по празните черупки мидени
очите на звездите се огледаха.
И тихо, като стадо от делфини,
брокатни спомени изплуваха.
По тях, на пръсти, душата ми премина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
