На пръсти
883
0
21
Внезапно изпълзя луна брокатна
и тихо плъзна лъч в морето,
една вълна издигна гребен любопитно
и към брега понесе лунната пътека,
попи във пясъците ненаситно,
като следа от женски устни.
Брегът разтвори жадните си пазви,
потръпнаха от нежност пясъчните мигли,
по празните черупки мидени
очите на звездите се огледаха.
И тихо, като стадо от делфини,
брокатни спомени изплуваха.
По тях, на пръсти, душата ми премина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
