18 jun 2012, 12:58

На Рафе

778 0 5

 

 

На Рафе

 

Понякога нещата се стичат така,

че поетът се дави в най-плиткия стих,

а актьорът внезапно излиза от роля.

Противен, почти отвратителен факт.

 

Просто се спускат отвсякъде сиви мъгли

от завист, омраза и болести.

И тогава, дори виртуозен да си,

изведнъж –

вече не си Ти,

вече нямаш и собствено Аз...

И започваш от гняв да крещиш!

И започваш отчаян да молиш!

 

Но някой ден просто става така,

че стихът ти отново се връща,

а ролята пръква и гола, и твоя.

И ти се прераждаш отново

в предишната вечна и пъклена пролет.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих!
    "Но някой ден просто става така,
    че стихът ти отново се връща"
  • Силата и дълбочината на посвещенията са безспорен факт.
    Поздравления!
  • Харесах!
  • Силно вярвам, че
    „…някой ден просто става така,
    че стихът ти отново се връща,
    а ролята пръква и гола, и твоя.
    И ти се прераждаш отново
    в предишната вечна и пъклена пролет.“
    Скоро четох другото твое стихотворение, посветено на талантливия актьор Валентин Андреев /Рафе/:
    „На Рафе
    Това е…
    Това е,
    приятелю,
    Не всичко става
    както го мислим.
    И не вярвай,
    че е кръгла земята ни.
    Тя просто
    е вечно разсърдена.
    И като камък
    ни притиска.
    Това е…
    Това е,
    приятелю.
    Не всичко става
    както го искаме,
    но вярвай –
    от земята
    всичко покълва.
    Тя просто е първата
    и единствена жена,
    която винаги е искрена.
    И когато се свърши светът,
    тя се отваря,
    за да ни прегърне
    след дългия път,
    тъй както ни е прегръщала
    единствено
    мама…“
    Великолепни творби, посветени на голям актьор!
  • Пред Големите просто трябва да се замълчи.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...