На Рафе
На Рафе
Понякога нещата се стичат така,
че поетът се дави в най-плиткия стих,
а актьорът внезапно излиза от роля.
Противен, почти отвратителен факт.
Просто се спускат отвсякъде сиви мъгли
от завист, омраза и болести.
И тогава, дори виртуозен да си,
изведнъж –
вече не си Ти,
вече нямаш и собствено Аз...
И започваш от гняв да крещиш!
И започваш отчаян да молиш!
Но някой ден просто става така,
че стихът ти отново се връща,
а ролята пръква и гола, и твоя.
И ти се прераждаш отново
в предишната вечна и пъклена пролет.
© Ангел Веселинов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Силата и дълбочината на посвещенията са безспорен факт.
Поздравления! -
Харесах!
-
Силно вярвам, че
„…някой ден просто става така,
че стихът ти отново се връща,
а ролята пръква и гола, и твоя.
И ти се прераждаш отново
в предишната вечна и пъклена пролет.“
Скоро четох другото твое стихотворение, посветено на талантливия актьор Валентин Андреев /Рафе/:
„На Рафе
Това е…
Това е,
приятелю,
Не всичко става
както го мислим.
И не вярвай,
че е кръгла земята ни.
Тя просто
е вечно разсърдена.
И като камък
ни притиска.
Това е…
Това е,
приятелю.
Не всичко става
както го искаме,
но вярвай –
от земята
всичко покълва.
Тя просто е първата
и единствена жена,
която винаги е искрена.
И когато се свърши светът,
тя се отваря,
за да ни прегърне
след дългия път,
тъй както ни е прегръщала
единствено
мама…“
Великолепни творби, посветени на голям актьор! -
Пред Големите просто трябва да се замълчи.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
"Но някой ден просто става така,
че стихът ти отново се връща"