Jun 18, 2012, 12:58 PM

На Рафе

771 0 5

 

 

На Рафе

 

Понякога нещата се стичат така,

че поетът се дави в най-плиткия стих,

а актьорът внезапно излиза от роля.

Противен, почти отвратителен факт.

 

Просто се спускат отвсякъде сиви мъгли

от завист, омраза и болести.

И тогава, дори виртуозен да си,

изведнъж –

вече не си Ти,

вече нямаш и собствено Аз...

И започваш от гняв да крещиш!

И започваш отчаян да молиш!

 

Но някой ден просто става така,

че стихът ти отново се връща,

а ролята пръква и гола, и твоя.

И ти се прераждаш отново

в предишната вечна и пъклена пролет.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стих!
    "Но някой ден просто става така,
    че стихът ти отново се връща"
  • Силата и дълбочината на посвещенията са безспорен факт.
    Поздравления!
  • Харесах!
  • Силно вярвам, че
    „…някой ден просто става така,
    че стихът ти отново се връща,
    а ролята пръква и гола, и твоя.
    И ти се прераждаш отново
    в предишната вечна и пъклена пролет.“
    Скоро четох другото твое стихотворение, посветено на талантливия актьор Валентин Андреев /Рафе/:
    „На Рафе
    Това е…
    Това е,
    приятелю,
    Не всичко става
    както го мислим.
    И не вярвай,
    че е кръгла земята ни.
    Тя просто
    е вечно разсърдена.
    И като камък
    ни притиска.
    Това е…
    Това е,
    приятелю.
    Не всичко става
    както го искаме,
    но вярвай –
    от земята
    всичко покълва.
    Тя просто е първата
    и единствена жена,
    която винаги е искрена.
    И когато се свърши светът,
    тя се отваря,
    за да ни прегърне
    след дългия път,
    тъй както ни е прегръщала
    единствено
    мама…“
    Великолепни творби, посветени на голям актьор!
  • Пред Големите просто трябва да се замълчи.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...