18.06.2012 г., 12:58

На Рафе

775 0 5

 

 

На Рафе

 

Понякога нещата се стичат така,

че поетът се дави в най-плиткия стих,

а актьорът внезапно излиза от роля.

Противен, почти отвратителен факт.

 

Просто се спускат отвсякъде сиви мъгли

от завист, омраза и болести.

И тогава, дори виртуозен да си,

изведнъж –

вече не си Ти,

вече нямаш и собствено Аз...

И започваш от гняв да крещиш!

И започваш отчаян да молиш!

 

Но някой ден просто става така,

че стихът ти отново се връща,

а ролята пръква и гола, и твоя.

И ти се прераждаш отново

в предишната вечна и пъклена пролет.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!
    "Но някой ден просто става така,
    че стихът ти отново се връща"
  • Силата и дълбочината на посвещенията са безспорен факт.
    Поздравления!
  • Харесах!
  • Силно вярвам, че
    „…някой ден просто става така,
    че стихът ти отново се връща,
    а ролята пръква и гола, и твоя.
    И ти се прераждаш отново
    в предишната вечна и пъклена пролет.“
    Скоро четох другото твое стихотворение, посветено на талантливия актьор Валентин Андреев /Рафе/:
    „На Рафе
    Това е…
    Това е,
    приятелю,
    Не всичко става
    както го мислим.
    И не вярвай,
    че е кръгла земята ни.
    Тя просто
    е вечно разсърдена.
    И като камък
    ни притиска.
    Това е…
    Това е,
    приятелю.
    Не всичко става
    както го искаме,
    но вярвай –
    от земята
    всичко покълва.
    Тя просто е първата
    и единствена жена,
    която винаги е искрена.
    И когато се свърши светът,
    тя се отваря,
    за да ни прегърне
    след дългия път,
    тъй както ни е прегръщала
    единствено
    мама…“
    Великолепни творби, посветени на голям актьор!
  • Пред Големите просто трябва да се замълчи.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...