18.06.2012 г., 12:58

На Рафе

773 0 5

 

 

На Рафе

 

Понякога нещата се стичат така,

че поетът се дави в най-плиткия стих,

а актьорът внезапно излиза от роля.

Противен, почти отвратителен факт.

 

Просто се спускат отвсякъде сиви мъгли

от завист, омраза и болести.

И тогава, дори виртуозен да си,

изведнъж –

вече не си Ти,

вече нямаш и собствено Аз...

И започваш от гняв да крещиш!

И започваш отчаян да молиш!

 

Но някой ден просто става така,

че стихът ти отново се връща,

а ролята пръква и гола, и твоя.

И ти се прераждаш отново

в предишната вечна и пъклена пролет.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!
    "Но някой ден просто става така,
    че стихът ти отново се връща"
  • Силата и дълбочината на посвещенията са безспорен факт.
    Поздравления!
  • Харесах!
  • Силно вярвам, че
    „…някой ден просто става така,
    че стихът ти отново се връща,
    а ролята пръква и гола, и твоя.
    И ти се прераждаш отново
    в предишната вечна и пъклена пролет.“
    Скоро четох другото твое стихотворение, посветено на талантливия актьор Валентин Андреев /Рафе/:
    „На Рафе
    Това е…
    Това е,
    приятелю,
    Не всичко става
    както го мислим.
    И не вярвай,
    че е кръгла земята ни.
    Тя просто
    е вечно разсърдена.
    И като камък
    ни притиска.
    Това е…
    Това е,
    приятелю.
    Не всичко става
    както го искаме,
    но вярвай –
    от земята
    всичко покълва.
    Тя просто е първата
    и единствена жена,
    която винаги е искрена.
    И когато се свърши светът,
    тя се отваря,
    за да ни прегърне
    след дългия път,
    тъй както ни е прегръщала
    единствено
    мама…“
    Великолепни творби, посветени на голям актьор!
  • Пред Големите просто трябва да се замълчи.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...