vezna (Мир)
43 378
13 nov 2008, 15:20

*На разговор с луната* 

  Poesía
775 0 4
 

Погледнах те отново

пак смутена.

Ти все непредвидимо

си красива,

напук на мрака на нощта.

За него си непобедима...

 

Любов във светлина и нежност...

Пред мене пак

търкаляш се напета -

във галерията на небето

повесила си си портрета.

Задавам си въпроси,

от топлите ти багри скици

и гадая отговорите ти

по прогнозите на синоптици:

 

Пълнолуние

или половина

кръгче само?...

Нуждая се от тебе.

Искам ярко,

осветяващо ме

с отговори рамо...

 

Светлината чака ли ме?

Питам те... А ти ми покажи:

недостижими, греещи,

обсебващи зеници...

не навлажнявай

с неповторимостта си

свенливо

трепкащите

ми ресници...

 

От тебе по небето

всяка нощ в мълчание се уча

и с черно-бялото желая

да приключа...

с тоновете ти по

себе си рисувам,

срам ме е към теб

без истината

да пътувам...

 

И утре пак ще съм от теб смутена...

© Мир Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиво е,
  • Поантата ти е изключително силна! Поздрави! пътувай към себе си винаги със своите истини, нищо че понякога те смущават!
  • Истина си в стих!Пътувай да разкажеш на Луната!
    Прекрасен стих, Галя!Поздрав!
  • Ех, тази лунаааа...

    Колко често съня ни е стряскала
    и колко често без нея деня
    бил е толкова тъжен и мрачен, че
    сме били на крачка от лудостта!

    Поздравления!
Propuestas
: ??:??