*На разговор с луната*
Погледнах те отново
пак смутена.
Ти все непредвидимо
си красива,
напук на мрака на нощта.
За него си непобедима...
Любов във светлина и нежност...
Пред мене пак
търкаляш се напета -
във галерията на небето
повесила си си портрета.
Задавам си въпроси,
от топлите ти багри скици
и гадая отговорите ти
по прогнозите на синоптици:
Пълнолуние
или половина
кръгче само?...
Нуждая се от тебе.
Искам ярко,
осветяващо ме
с отговори рамо...
Светлината чака ли ме?
Питам те... А ти ми покажи:
недостижими, греещи,
обсебващи зеници...
не навлажнявай
с неповторимостта си
свенливо
трепкащите
ми ресници...
От тебе по небето
всяка нощ в мълчание се уча
и с черно-бялото желая
да приключа...
с тоновете ти по
себе си рисувам,
срам ме е към теб
без истината
да пътувам...
И утре пак ще съм от теб смутена...
© Мир All rights reserved.
