12 dic 2010, 21:48

На Рони

  Poesía » Otra
633 0 5

 за една светла душа в инвалидна количка                   

 

Детството

отряза плитките си палави,

скри ги в ракличка със чудеса.

Tихичко, на пръсти

скочи от перваза,

затича се

към цветната дъга.

Достигнало небесносиньото ù езеро,

учудено

там мярна своя лик -

една Жена,

разпъпила желания,

разсъмваше небесния светлик.

Копринено косите ù шумяха

с въздишките на нежни ветрове.

В очите две слънца изгряха,

докоснали ухания от

нови светове. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...