12 dic 2010, 21:48

На Рони

  Poesía » Otra
637 0 5

 за една светла душа в инвалидна количка                   

 

Детството

отряза плитките си палави,

скри ги в ракличка със чудеса.

Tихичко, на пръсти

скочи от перваза,

затича се

към цветната дъга.

Достигнало небесносиньото ù езеро,

учудено

там мярна своя лик -

една Жена,

разпъпила желания,

разсъмваше небесния светлик.

Копринено косите ù шумяха

с въздишките на нежни ветрове.

В очите две слънца изгряха,

докоснали ухания от

нови светове. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...