Dec 12, 2010, 9:48 PM

На Рони 

  Poetry » Other
439 0 5

 за една светла душа в инвалидна количка                   

 

Детството

отряза плитките си палави,

скри ги в ракличка със чудеса.

Tихичко, на пръсти

скочи от перваза,

затича се

към цветната дъга.

Достигнало небесносиньото ù езеро,

учудено

там мярна своя лик -

една Жена,

разпъпила желания,

разсъмваше небесния светлик.

Копринено косите ù шумяха

с въздишките на нежни ветрове.

В очите две слънца изгряха,

докоснали ухания от

нови светове. 

© Лъки All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??