за една светла душа в инвалидна количка
Детството
отряза плитките си палави,
скри ги в ракличка със чудеса.
Tихичко, на пръсти
скочи от перваза,
затича се
към цветната дъга.
Достигнало небесносиньото ù езеро,
учудено
там мярна своя лик -
една Жена, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up