12.12.2010 г., 21:48 ч.

На Рони 

  Поезия » Друга
468 0 5

 за една светла душа в инвалидна количка                   

 

Детството

отряза плитките си палави,

скри ги в ракличка със чудеса.

Tихичко, на пръсти

скочи от перваза,

затича се

към цветната дъга.

Достигнало небесносиньото ù езеро,

учудено

там мярна своя лик -

една Жена,

разпъпила желания,

разсъмваше небесния светлик.

Копринено косите ù шумяха

с въздишките на нежни ветрове.

В очите две слънца изгряха,

докоснали ухания от

нови светове. 

© Лъки Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??