На Рони
за една светла душа в инвалидна количка
Детството
отряза плитките си палави,
скри ги в ракличка със чудеса.
Tихичко, на пръсти
скочи от перваза,
затича се
към цветната дъга.
Достигнало небесносиньото ù езеро,
учудено
там мярна своя лик -
една Жена,
разпъпила желания,
разсъмваше небесния светлик.
Копринено косите ù шумяха
с въздишките на нежни ветрове.
В очите две слънца изгряха,
докоснали ухания от
нови светове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
