7 mar 2010, 20:58

На сбогом и спасение не идва

  Poesía
708 0 1

Последните й думи бяха чиста проба сбогом.
Цивилизовано, учтиво… деликатно и фалшиво.
Последната усмивка беше прекалено много,

„обичам те” от времето, когато беше още живо.

Усмихна се и тръгна, не погледна повече назад.
Зад нея е небето, но в нозете й се вие дълъг път.
Усмихна се и тръгна, ей така, моментно и завчас,

а мислите й блъскаха се в нея, сложен кръстопът. 

И не задири повече случайни минувачи, не,
 умираха пак дните сиво–черни в тъмните очи. 
Разтапяха се в сребърна мъгла сълзите тихи,

покрай лицето дълги кичури от мокрите коси. 

Навяваха и скръб, и мъка, и желание за сбогом.
 И, сякаш, всеки път отиваше си повече и от преди. 
Навяваха тъга, ехтеше призрачно едно „не мога”.
 И, сякаш, всеки път му липсваше по–силно отпреди. 

 Защото беше чистичко и просто - и началото, и края, 
 очите й го гледаха, а, всъщност, виждаха безкрая.
Защото бе му обещала, че някой ден ще го спаси,
 а пък не знаеше дали ще може… и себе си дори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...