Последните й думи бяха чиста проба сбогом.
Цивилизовано, учтиво… деликатно и фалшиво.
Последната усмивка беше прекалено много,
„обичам те” от времето, когато беше още живо.
Усмихна се и тръгна, не погледна повече назад.
Зад нея е небето, но в нозете й се вие дълъг път.
Усмихна се и тръгна, ей така, моментно и завчас,
а мислите й блъскаха се в нея, сложен кръстопът.
И не задири повече случайни минувачи, не,
умираха пак дните сиво–черни в тъмните очи.
Разтапяха се в сребърна мъгла сълзите тихи,
покрай лицето дълги кичури от мокрите коси. ...