Последните й думи бяха чиста проба сбогом.
Цивилизовано, учтиво… деликатно и фалшиво.
Последната усмивка беше прекалено много,
„обичам те” от времето, когато беше още живо.
Усмихна се и тръгна, не погледна повече назад.
Зад нея е небето, но в нозете й се вие дълъг път.
Усмихна се и тръгна, ей така, моментно и завчас,
а мислите й блъскаха се в нея, сложен кръстопът.
И не задири повече случайни минувачи, не,
умираха пак дните сиво–черни в тъмните очи.
Разтапяха се в сребърна мъгла сълзите тихи,
покрай лицето дълги кичури от мокрите коси. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up