20 mar 2024, 20:12  

На семейни начала

  Poesía » Otra
700 3 11

Живеем на семейни начала 

със щастието. То не ми досажда 

да свалям розовите очила 

и да не изпитвам остра жажда 

 

към разни несъществени неща -

като например да ловя светулки 

и да броя звездите през нощта, 

от слънчеви лъчи да сплитам люлка. 

 

Съжителството няма краен срок, 

ще бъдем заедно докато можем. 

Отпиваме с наслада гроздов сок 

и си представяме, че сме велможи. 

 

Понякога сме шумно кабаре, 

тогава ни се правят щуротии. 

Понякога не сме съвсем добре, 

но пак се справяме без разправии. 

 

Живеем скромно, без излишен шум, 

намираме си поводи за радост 

и нови планове кроим наум. 

Приемаме живота за награда. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От сърце ти благодаря, Таня!
  • Обичам да чета твоята поезия, Нинка! Поздравления!!!
  • Благодаря ти за поетичния коментар, Стойчо!
  • Всичко това изглежда нехайно,
    но нервите за един миг се късат.
    И в този миг е вече твърде късно
    да разделим трайно и нетрайно.
  • И аз ти благодаря, Иве!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...