Mar 20, 2024, 8:12 PM  

На семейни начала

  Poetry » Other
695 3 11

Живеем на семейни начала 

със щастието. То не ми досажда 

да свалям розовите очила 

и да не изпитвам остра жажда 

 

към разни несъществени неща -

като например да ловя светулки 

и да броя звездите през нощта, 

от слънчеви лъчи да сплитам люлка. 

 

Съжителството няма краен срок, 

ще бъдем заедно докато можем. 

Отпиваме с наслада гроздов сок 

и си представяме, че сме велможи. 

 

Понякога сме шумно кабаре, 

тогава ни се правят щуротии. 

Понякога не сме съвсем добре, 

но пак се справяме без разправии. 

 

Живеем скромно, без излишен шум, 

намираме си поводи за радост 

и нови планове кроим наум. 

Приемаме живота за награда. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

  • От сърце ти благодаря, Таня!
  • Обичам да чета твоята поезия, Нинка! Поздравления!!!
  • Благодаря ти за поетичния коментар, Стойчо!
  • Всичко това изглежда нехайно,
    но нервите за един миг се късат.
    И в този миг е вече твърде късно
    да разделим трайно и нетрайно.
  • И аз ти благодаря, Иве!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....