Mar 20, 2024, 8:12 PM  

На семейни начала

  Poetry » Other
691 3 11

Живеем на семейни начала 

със щастието. То не ми досажда 

да свалям розовите очила 

и да не изпитвам остра жажда 

 

към разни несъществени неща -

като например да ловя светулки 

и да броя звездите през нощта, 

от слънчеви лъчи да сплитам люлка. 

 

Съжителството няма краен срок, 

ще бъдем заедно докато можем. 

Отпиваме с наслада гроздов сок 

и си представяме, че сме велможи. 

 

Понякога сме шумно кабаре, 

тогава ни се правят щуротии. 

Понякога не сме съвсем добре, 

но пак се справяме без разправии. 

 

Живеем скромно, без излишен шум, 

намираме си поводи за радост 

и нови планове кроим наум. 

Приемаме живота за награда. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

  • От сърце ти благодаря, Таня!
  • Обичам да чета твоята поезия, Нинка! Поздравления!!!
  • Благодаря ти за поетичния коментар, Стойчо!
  • Всичко това изглежда нехайно,
    но нервите за един миг се късат.
    И в този миг е вече твърде късно
    да разделим трайно и нетрайно.
  • И аз ти благодаря, Иве!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...