На старите момчета

22 may 2018, 9:26

Poesía » Civil

464 1 3

На старите момчета

Беше време там, във младостта.

Бродехме по стръмните пътеки

на Огражден и Пирин планина.

Бе дългът призвание за всеки!

Нощ и ден, във жега и мъгла,

в дъжд и вятър, във студена зима

бяхме на граничната бразда ,

с вярата младежка, несломима!

Бродехме от сутрин та до мрак,

взирахме се нощем в тъмнината,

чакахме от там да мине враг,

за да остане чиста полосата!

Литнаха годините завчас,

ала още млади са сърцата!

Има огън, има сила в нас!

И до днес младежка е душата!

Ех, момчета, белите коси

дните ни сега ще осребряват.

Бяхме млади, с хиляди мечти,

но и те със нас ще остаряват!

23.05.2018г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

gogata622 (Георги Иванов)

2018-05-22T15:28:27+03:00

Благодаря! Границата завинааги си остава в сърцето!
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2018-05-22T13:46:00+03:00

Носталгията е напълно нормална, но прав си – душата не остарява. Поздрави, Гога!
Yuri (Yuri Yovev)

2018-05-22T13:15:21+03:00

Браво! Поздрави от едно старо момче граничар!