May 22, 2018, 9:26 AM

На старите момчета

  Poetry » Civic
701 1 3

На старите момчета

 

Беше време там, във младостта.

Бродехме по стръмните пътеки

на Огражден и Пирин планина.

Бе дългът призвание за всеки!

 

Нощ и ден, във жега и мъгла,

в дъжд и вятър, във студена зима

бяхме на граничната бразда ,

с вярата младежка, несломима!

 

Бродехме от сутрин та до мрак,

взирахме се нощем в тъмнината,

чакахме от там да мине враг,

за да остане чиста полосата!

 

Литнаха годините завчас,

ала още млади са сърцата!

Има огън, има сила в нас!

И до днес младежка е душата!

 

Ех, момчета, белите коси

дните ни сега ще осребряват.

Бяхме млади, с хиляди мечти,

но и те със нас ще остаряват!

 

23.05.2018г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря! Границата завинааги си остава в сърцето!
  • Носталгията е напълно нормална, но прав си – душата не остарява. Поздрави, Гога!
  • Браво! Поздрави от едно старо момче граничар!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...