На старите момчета
Беше време там, във младостта.
Бродехме по стръмните пътеки
на Огражден и Пирин планина.
Бе дългът призвание за всеки!
Нощ и ден, във жега и мъгла,
в дъжд и вятър, във студена зима
бяхме на граничната бразда ,
с вярата младежка, несломима!
Бродехме от сутрин та до мрак,
взирахме се нощем в тъмнината,
чакахме от там да мине враг,
за да остане чиста полосата!
Литнаха годините завчас,
ала още млади са сърцата!
Има огън, има сила в нас!
И до днес младежка е душата!
Ех, момчета, белите коси
дните ни сега ще осребряват.
Бяхме млади, с хиляди мечти,
но и те със нас ще остаряват!
23.05.2018г.
© Георги Иванов Все права защищены