Градът събуди се на сутринта,
целуна облака в небето
и поздрави ме с нежна красота,
докоснала сърцето.
В прозореца ми слънчев лъч блести,
цветът е бледожълто, златно
и стаята ми сякаш украси
сиянието необятно.
За миг видях те пак така красив,
роден за мен от светлината,
и ти направи този миг щастлив,
и ми донесе красотата.
На утрото във сините очи
лицето ти към мен пътува,
ти със усмивката си ме дари,
с любов, която съществува.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados