21 июн. 2022 г., 09:10

На сутринта

381 1 2

      

      На сутринта

 

Градът събуди се на сутринта,

целуна облака в небето

и поздрави ме с нежна красота,

докоснала сърцето.

 

В прозореца ми слънчев лъч блести,

цветът е бледожълто, златно

и стаята ми сякаш украси    

сиянието необятно.

 

За миг видях те пак така красив,

роден за мен от светлината,

и ти направи този миг щастлив,

и ми донесе красотата.

 

На утрото във сините очи

лицето ти към мен пътува,

ти със усмивката си ме дари,

с любов, която съществува.

 

                    Мария Мустакерска

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...