21.06.2022 г., 9:10

На сутринта

371 1 2

      

      На сутринта

 

Градът събуди се на сутринта,

целуна облака в небето

и поздрави ме с нежна красота,

докоснала сърцето.

 

В прозореца ми слънчев лъч блести,

цветът е бледожълто, златно

и стаята ми сякаш украси    

сиянието необятно.

 

За миг видях те пак така красив,

роден за мен от светлината,

и ти направи този миг щастлив,

и ми донесе красотата.

 

На утрото във сините очи

лицето ти към мен пътува,

ти със усмивката си ме дари,

с любов, която съществува.

 

                    Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...