Jun 21, 2022, 9:10 AM

На сутринта

  Poetry » Love
372 1 2

      

      На сутринта

 

Градът събуди се на сутринта,

целуна облака в небето

и поздрави ме с нежна красота,

докоснала сърцето.

 

В прозореца ми слънчев лъч блести,

цветът е бледожълто, златно

и стаята ми сякаш украси    

сиянието необятно.

 

За миг видях те пак така красив,

роден за мен от светлината,

и ти направи този миг щастлив,

и ми донесе красотата.

 

На утрото във сините очи

лицето ти към мен пътува,

ти със усмивката си ме дари,

с любов, която съществува.

 

                    Мария Мустакерска

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...