На тате

Татко, седни на дивана до мене!

Да помълчим в тишината!

Ще сложа глава на твойте колèне,

а ти ще ми галиш косата.

Ще затворя очи, все едно съм заспала,

но не спя, просто времето връщам...

Пак съм малко момиченце в рокличка бяла.

А пък ти!? Ти все си, си същия.

Бях дивачка голяма, не беше спокоен.

Вечно вършех бели безобразни.

Ти, единствен успяваше да ме пребориш

и ме учеше с мъдрост и разум.

Колко рани превърза! Колко плака със мене!

Колко много ми вярваше, тате!

И сега, с глава на твойте колèне,

шепна тихичко – Благодаря ти!