Татко, седни на дивана до мене!
Да помълчим в тишината!
Ще сложа глава на твойте колèне,
а ти ще ми галиш косата.
Ще затворя очи, все едно съм заспала,
но не спя, просто времето връщам...
Пак съм малко момиченце в рокличка бяла.
А пък ти!? Ти все си, си същия.
Бях дивачка голяма, не беше спокоен.
Вечно вършех бели безобразни.
Ти, единствен успяваше да ме пребориш
и ме учеше с мъдрост и разум. ...