На тате
Татко, седни на дивана до мене!
Да помълчим в тишината!
Ще сложа глава на твойте колèне,
а ти ще ми галиш косата.
Ще затворя очи, все едно съм заспала,
но не спя, просто времето връщам...
Пак съм малко момиченце в рокличка бяла.
А пък ти!? Ти все си, си същия.
Бях дивачка голяма, не беше спокоен.
Вечно вършех бели безобразни.
Ти, единствен успяваше да ме пребориш
и ме учеше с мъдрост и разум.
Колко рани превърза! Колко плака със мене!
Колко много ми вярваше, тате!
И сега, с глава на твойте колèне,
шепна тихичко – Благодаря ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Керанка Иванова Всички права запазени
