Feb 23, 2017, 1:50 PM

На тате

  Poetry » Other
1.6K 3 18

Татко, седни на дивана до мене!

Да помълчим в тишината!

Ще сложа глава на твойте колèне,

а ти ще ми галиш косата.

 

Ще затворя очи, все едно съм заспала,

но не спя, просто времето връщам...

Пак съм малко момиченце в рокличка бяла.

А пък ти!? Ти все си, си същия.

 

Бях дивачка голяма, не беше спокоен.

Вечно вършех бели безобразни.

Ти, единствен успяваше да ме пребориш

и ме учеше с мъдрост и разум.

 

Колко рани превърза! Колко плака със мене!

Колко много ми вярваше, тате!

И сега, с глава на твойте колèне,

шепна тихичко – Благодаря ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Керанка Иванова All rights reserved.

На най-добрият човек на планетата – моят баща! Дано имам щастието да е до мен още много години! 

Comments

Comments

  • Аз съм щастлива, че успях преди да си отиде татко да му кажа колко го обичам и съм му благодарна...Майка си отиде доста по млада, по неочаквано и никога не седнах до нея да и кажа колко съм благодарна че ни е възпитавала само с добро и с обич... Който си има родители да им го каже докато са с него...
  • Така е! Тяхната обич е толкова безкористна! Може би, затова толкова ме развълнуваха стиховете на Цветна за майчината обич - майката, която никога не би помислила, че детето и е лошо. За първи път от дълго време плаках на стих...Да са ни живи и здрави родителите!
  • Дано си го имаш дълго!! Колко обич губим като си отидат родителите...
  • Натъжих се, за жалост...
  • Благодаря! Гордее се, нали ми е тате!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...