23 февр. 2017 г., 13:50

На тате

1.6K 3 18

Татко, седни на дивана до мене!

Да помълчим в тишината!

Ще сложа глава на твойте колèне,

а ти ще ми галиш косата.

 

Ще затворя очи, все едно съм заспала,

но не спя, просто времето връщам...

Пак съм малко момиченце в рокличка бяла.

А пък ти!? Ти все си, си същия.

 

Бях дивачка голяма, не беше спокоен.

Вечно вършех бели безобразни.

Ти, единствен успяваше да ме пребориш

и ме учеше с мъдрост и разум.

 

Колко рани превърза! Колко плака със мене!

Колко много ми вярваше, тате!

И сега, с глава на твойте колèне,

шепна тихичко – Благодаря ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Керанка Иванова Все права защищены

На най-добрият човек на планетата – моят баща! Дано имам щастието да е до мен още много години! 

Комментарии

Комментарии

  • Аз съм щастлива, че успях преди да си отиде татко да му кажа колко го обичам и съм му благодарна...Майка си отиде доста по млада, по неочаквано и никога не седнах до нея да и кажа колко съм благодарна че ни е възпитавала само с добро и с обич... Който си има родители да им го каже докато са с него...
  • Така е! Тяхната обич е толкова безкористна! Може би, затова толкова ме развълнуваха стиховете на Цветна за майчината обич - майката, която никога не би помислила, че детето и е лошо. За първи път от дълго време плаках на стих...Да са ни живи и здрави родителите!
  • Дано си го имаш дълго!! Колко обич губим като си отидат родителите...
  • Натъжих се, за жалост...
  • Благодаря! Гордее се, нали ми е тате!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...