На татко

18 jul 2012, 13:18

Poesía

627 0 0

Пролетта не успя да дочакаш
и кокиче да откъснеш с ръце,
не дочака и първото внуче,
за което копнеше твойто сърце.
Душата ми тъжна е вечер
и от очите ми дъжд вали.
Ти замина много далече,
живееш сега сред звезди.
Щом вятърът повее, татко,
търся те в облаците бели.
И питам се дали щастлив си
там - в просторите небесни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На татко

Искате да прочетете повече?

Propuestas