18 июл. 2012 г., 13:18
Пролетта не успя да дочакаш
и кокиче да откъснеш с ръце,
не дочака и първото внуче,
за което копнеше твойто сърце.
Душата ми тъжна е вечер
и от очите ми дъжд вали.
Ти замина много далече,
живееш сега сред звезди.
Щом вятърът повее, татко,
търся те в облаците бели.
И питам се дали щастлив си
там - в просторите небесни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация