На татко

Jul 18, 2012, 1:18 PM

Poetry

625 0 0

Пролетта не успя да дочакаш
и кокиче да откъснеш с ръце,
не дочака и първото внуче,
за което копнеше твойто сърце.
Душата ми тъжна е вечер
и от очите ми дъжд вали.
Ти замина много далече,
живееш сега сред звезди.
Щом вятърът повее, татко,
търся те в облаците бели.
И питам се дали щастлив си
там - в просторите небесни. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

На татко

Want to read more?

Random works