Пролетта не успя да дочакаш

и кокиче да откъснеш с ръце,

не дочака и първото внуче,

за което копнеше твойто сърце.

Душата ми тъжна е вечер

и от очите ми дъжд вали.

Ти замина много далече,

живееш сега сред звезди.

Щом вятърът повее, татко,

търся те в облаците бели.

И питам се дали щастлив си

там - в просторите небесни.

Как с мъката да се преборя

и отляво да не ме боли?

Как истински отново да се смея,

когато тъй далеч от мен си ти?