18.07.2012 г., 13:18 ч.

На татко 

  Поезия
626 0 0
Пролетта не успя да дочакаш
и кокиче да откъснеш с ръце,
не дочака и първото внуче,
за което копнеше твойто сърце.
Душата ми тъжна е вечер
и от очите ми дъжд вали.
Ти замина много далече,
живееш сега сред звезди.
Щом вятърът повее, татко,
търся те в облаците бели.
И питам се дали щастлив си
там - в просторите небесни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любка Момчилова Всички права запазени

Предложения
: ??:??