Zver4eko (Яна Младенова)
5 2
28 nov 2010, 19:30

На татко 

  Poesía » Otra
528 0 5

На татко...
...
На четката с нежен замах
изрисува у мене Човека
и да бъда такава успях
само следвайки твойта пътека.

Всяка нишка на сребърно-сиво
във косите ти моя е, зная,
но точно ти зареди ме с гориво
да сънувам, обичам, мечтая.

Подари ми земята в дланта си
и за миг ме качи на небето
и с магията, скрил в любовта си,
ти направи жена от детето.

Въплъщаваш учител, приятел
в тази кратичка дума баща
или просто да кажа - създател
на една смела и чиста душа.

 

© Яна Младенова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??