На татко
На татко...
...
На четката с нежен замах
изрисува у мене Човека
и да бъда такава успях
само следвайки твойта пътека.
Всяка нишка на сребърно-сиво
във косите ти моя е, зная,
но точно ти зареди ме с гориво
да сънувам, обичам, мечтая.
Подари ми земята в дланта си
и за миг ме качи на небето
и с магията, скрил в любовта си,
ти направи жена от детето.
Въплъщаваш учител, приятел
в тази кратичка дума баща
или просто да кажа - създател
на една смела и чиста душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Младенова Всички права запазени
