28.11.2010 г., 19:30 ч.

На татко 

  Поезия » Друга
525 0 5

На татко...
...
На четката с нежен замах
изрисува у мене Човека
и да бъда такава успях
само следвайки твойта пътека.

Всяка нишка на сребърно-сиво
във косите ти моя е, зная,
но точно ти зареди ме с гориво
да сънувам, обичам, мечтая.

Подари ми земята в дланта си
и за миг ме качи на небето
и с магията, скрил в любовта си,
ти направи жена от детето.

Въплъщаваш учител, приятел
в тази кратичка дума баща
или просто да кажа - създател
на една смела и чиста душа.

 

© Яна Младенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??