3 jul 2007, 17:07

На теб

  Poesía
911 0 3
НА  ТЕБ

Без тебе, истинска любов, се лутах
по пътищата прашни от тъга.
Без тебе не веднъж посрещах
в красиво утро новата зора.

Със тебе, истинска любов, аз пеех,
със птиците, във топли небеса,
и пак със твойто име на уста живеех,
пияна грабех с пълни шепи любовта.

На тебе, истинска любов, дарявах
усмивката си нежна и добра.
И пак на тебе вечно обещавах
очи, в които се оглежда верността.

За тебе, истинска любов, се молех
с измръзнали от студ ръце,
за тебе аз какво не сторих,
но винаги със огнено сърце.

До тебе, истинска любов, усещах
ръцете си, завити с топлина,
сърцето мое - влюбено, горещо...
до тебе аз се чувствах по-добра.

При тебе, истинска любов, останах,
до теб, за теб и вечно с теб,
и сякаш да греша престанах,
защото знаех какво е без теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мари Пиф Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...