На теб
НА ТЕБ
Без тебе, истинска любов, се лутах
по пътищата прашни от тъга.
Без тебе не веднъж посрещах
в красиво утро новата зора.
Със тебе, истинска любов, аз пеех,
със птиците, във топли небеса,
и пак със твойто име на уста живеех,
пияна грабех с пълни шепи любовта.
На тебе, истинска любов, дарявах
усмивката си нежна и добра.
И пак на тебе вечно обещавах
очи, в които се оглежда верността.
За тебе, истинска любов, се молех
с измръзнали от студ ръце,
за тебе аз какво не сторих,
но винаги със огнено сърце.
До тебе, истинска любов, усещах
ръцете си, завити с топлина,
сърцето мое - влюбено, горещо...
до тебе аз се чувствах по-добра.
При тебе, истинска любов, останах,
до теб, за теб и вечно с теб,
и сякаш да греша престанах,
защото знаех какво е без теб.
Без тебе, истинска любов, се лутах
по пътищата прашни от тъга.
Без тебе не веднъж посрещах
в красиво утро новата зора.
Със тебе, истинска любов, аз пеех,
със птиците, във топли небеса,
и пак със твойто име на уста живеех,
пияна грабех с пълни шепи любовта.
На тебе, истинска любов, дарявах
усмивката си нежна и добра.
И пак на тебе вечно обещавах
очи, в които се оглежда верността.
За тебе, истинска любов, се молех
с измръзнали от студ ръце,
за тебе аз какво не сторих,
но винаги със огнено сърце.
До тебе, истинска любов, усещах
ръцете си, завити с топлина,
сърцето мое - влюбено, горещо...
до тебе аз се чувствах по-добра.
При тебе, истинска любов, останах,
до теб, за теб и вечно с теб,
и сякаш да греша престанах,
защото знаех какво е без теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Пиф Всички права запазени
