27 jun 2010, 22:18

На удар разстояние

  Poesía
720 0 0

Стъпваш плахо по земята,
сърцето някак си мълчи.
И пак виждаш ръката,
а до него не си дори...

Замахът във въздуха остава,
а сълзите към пода летят.
Слабостта му лицето ти заличава...
Вълшебните цветя се топят.

Сгушена в плътта ти съдрана,
душата тихо трепти...
Мислите ронят молбата подбрана -

СПРИ, РЪКА! СПРИ!

Устни прехапваш - пак ще мълчиш.

Люта е тази "любов" голяма...

Болката свикна мълчаливо да търпиш,

търсейки една измама.

 

Празно е тялото твое,

празна е  твоята душа.

Но мълчаливо приемаш наказанието свое -

разстоянието до една ръка.


Свеждаш глава, от срам да побегнеш.


Спускаш коса, света да избегнеш.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....