27.06.2010 г., 22:18

На удар разстояние

722 0 0

Стъпваш плахо по земята,
сърцето някак си мълчи.
И пак виждаш ръката,
а до него не си дори...

Замахът във въздуха остава,
а сълзите към пода летят.
Слабостта му лицето ти заличава...
Вълшебните цветя се топят.

Сгушена в плътта ти съдрана,
душата тихо трепти...
Мислите ронят молбата подбрана -

СПРИ, РЪКА! СПРИ!

Устни прехапваш - пак ще мълчиш.

Люта е тази "любов" голяма...

Болката свикна мълчаливо да търпиш,

търсейки една измама.

 

Празно е тялото твое,

празна е  твоята душа.

Но мълчаливо приемаш наказанието свое -

разстоянието до една ръка.


Свеждаш глава, от срам да побегнеш.


Спускаш коса, света да избегнеш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...