На удар разстояние

Jun 27, 2010, 10:18 PM

Poetry

577 0 0

Стъпваш плахо по земята,
сърцето някак си мълчи.
И пак виждаш ръката,
а до него не си дори...
Замахът във въздуха остава,
а сълзите към пода летят.
Слабостта му лицето ти заличава...
Вълшебните цветя се топят.
Сгушена в плътта ти съдрана,
душата тихо трепти...
Мислите ронят молбата подбрана -
СПРИ, РЪКА! СПРИ! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

На удар разстояние

Want to read more?

Random works