6 feb 2007, 12:37

На ум

  Poesía
1.3K 0 6
На ум

Във случай, че усмивките "на ум"
са шифърът на делничния ребус,
със който неизменно тук навън
на мислите си търся своя фокус,
разбунена от пъзел в пъзела вървя
със сигурност едно към вероятност...,
и случващото се тъй искам да пренаредя
додето истински на себе си повярвам,
че тайнството е свята висота,
в която същността си преоткривам...,
додето да изгрее нещо ненадейно
и непременно да е от усмивките "на ум"...

Надявам се тогава да си тук.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Златева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...