deniz (Дениз)
11 1
25 dic 2008, 10:50

на Влад 

  Poesía » De amor
599 0 3
Отново нямам дом,
сърцето ми е пусто.
Намирам упование
във чужди устни.

Отново съм забравена,
от болката прегърната,
а Топлотата, Тя,
май веч ме е прокълнала...

Безименна минаваща
по улиците пусти,
като клошар отритната,
надеждата за утре...

Сама и в безизходица
пак тебе те намирам
и колкото далече
по пътя да се взирам...

ти сякаш си във мене...
Обърнат е Светът.
И като в огледало,
на тесен кръстопът...

Пороят приближава
и вятърът свисти,
дъждът се стича ядно
по моите очи...

Тъмата ме обгръща,
сама сега вървя,
бездомна търся още
аз твойта Светлина!

© Дениз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??