deniz (Дениз) deniz (Дениз)
11
Dec 25, 2008, 10:50 AM

на Влад

  Poetry » Love
741 0 3
Отново нямам дом,
сърцето ми е пусто.
Намирам упование
във чужди устни.

Отново съм забравена,
от болката прегърната,
а Топлотата, Тя,
май веч ме е прокълнала...

Безименна минаваща
по улиците пусти,
като клошар отритната,
надеждата за утре...

Сама и в безизходица
пак тебе те намирам
и колкото далече
по пътя да се взирам...

ти сякаш си във мене...
Обърнат е Светът.
И като в огледало,
на тесен кръстопът...

Пороят приближава
и вятърът свисти,
дъждът се стича ядно
по моите очи...

Тъмата ме обгръща,
сама сега вървя,
бездомна търся още
аз твойта Светлина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дениз All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0