на Влад

Dec 25, 2008, 10:50 AM

Poetry » Love

639 0 3

Отново нямам дом,
сърцето ми е пусто.
Намирам упование
във чужди устни.
Отново съм забравена,
от болката прегърната,
а Топлотата, Тя,
май веч ме е прокълнала...
Безименна минаваща
по улиците пусти,
като клошар отритната,
надеждата за утре... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

на Влад

Искате да прочетете повече?

Random works