на Влад
Отново нямам дом,
сърцето ми е пусто.
Намирам упование
във чужди устни.
Отново съм забравена,
от болката прегърната,
а Топлотата, Тя,
май веч ме е прокълнала...
Безименна минаваща
по улиците пусти,
като клошар отритната,
надеждата за утре...
Сама и в безизходица
пак тебе те намирам
и колкото далече
по пътя да се взирам...
ти сякаш си във мене...
Обърнат е Светът.
И като в огледало,
на тесен кръстопът...
Пороят приближава
и вятърът свисти,
дъждът се стича ядно
по моите очи...
Тъмата ме обгръща,
сама сега вървя,
бездомна търся още
аз твойта Светлина!
сърцето ми е пусто.
Намирам упование
във чужди устни.
Отново съм забравена,
от болката прегърната,
а Топлотата, Тя,
май веч ме е прокълнала...
Безименна минаваща
по улиците пусти,
като клошар отритната,
надеждата за утре...
Сама и в безизходица
пак тебе те намирам
и колкото далече
по пътя да се взирам...
ти сякаш си във мене...
Обърнат е Светът.
И като в огледало,
на тесен кръстопът...
Пороят приближава
и вятърът свисти,
дъждът се стича ядно
по моите очи...
Тъмата ме обгръща,
сама сега вървя,
бездомна търся още
аз твойта Светлина!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дениз Все права защищены
