на Влад
Отново нямам дом,
сърцето ми е пусто.
Намирам упование
във чужди устни.
Отново съм забравена,
от болката прегърната,
а Топлотата, Тя,
май веч ме е прокълнала...
Безименна минаваща
по улиците пусти,
като клошар отритната,
надеждата за утре...
Сама и в безизходица
пак тебе те намирам
и колкото далече
по пътя да се взирам...
ти сякаш си във мене...
Обърнат е Светът.
И като в огледало,
на тесен кръстопът...
Пороят приближава
и вятърът свисти,
дъждът се стича ядно
по моите очи...
Тъмата ме обгръща,
сама сега вървя,
бездомна търся още
аз твойта Светлина!
сърцето ми е пусто.
Намирам упование
във чужди устни.
Отново съм забравена,
от болката прегърната,
а Топлотата, Тя,
май веч ме е прокълнала...
Безименна минаваща
по улиците пусти,
като клошар отритната,
надеждата за утре...
Сама и в безизходица
пак тебе те намирам
и колкото далече
по пътя да се взирам...
ти сякаш си във мене...
Обърнат е Светът.
И като в огледало,
на тесен кръстопът...
Пороят приближава
и вятърът свисти,
дъждът се стича ядно
по моите очи...
Тъмата ме обгръща,
сама сега вървя,
бездомна търся още
аз твойта Светлина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дениз Всички права запазени
