Отново нямам дом,
сърцето ми е пусто.
Намирам упование
във чужди устни.
Отново съм забравена,
от болката прегърната,
а Топлотата, Тя,
май веч ме е прокълнала...
Безименна минаваща
по улиците пусти,
като клошар отритната,
надеждата за утре... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация