Докарай си всички обсадни машини
и пращай войници безброй.
Десантчици пускай ми,
колкото искаш,
изпращай
елитни
войски.
Аз
чакам те,
тук съм,
не искам да бягам.
С усмивка стоя си...
Ела!
Не съм аз човек, а небивала
крепост,
на всеки рат* бих устоял.
Нападай ме!
Хайде! Що чакаш? Нападай!
Не ме ли ти мразиш? Ела!
Ела и почувствай
ти загуба срамна...
Ела...
теб очаква те крах!
© Андрей Андреев Todos los derechos reservados