10 ene 2008, 1:25

На забравените

  Poesía
1K 0 10

 

Безлично. Нямам себе си дори.

Не зная. Как да продължавам.

Залива ме безличност. На талази.

Къде да я отхвърля? Да забравя...

 

Безлично. Като бялото в очите.

Склера викаме му. Назоваваме.

Сътворение? Къде ти!

Само спомени. Ограничаващи.

 

Безлично. Мислите в тълпата.

Всичките до болка са познати.

Няма разлики. Дори в сърцата.

Метафори са на разни чувства.

 

Безлично. Безмислено ли било?

Дето все за идентичност някаква се борим.

Къде са славеите? Да попеят.

Или пяха гарваните...?

 

Над гробове без паметни плочи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оооох две н ! :Д:Д:Д
  • Трябваше просто да си го разделя на куплети... То последния ред е отделно. Пък аз принципно мразя инверсиите (: И ритъма(но него защото не ми се получава обикновено (: ).
  • Ами на мен пък точно там ми се губи ритъмът и една инверсийка в последния ред, ще ми хареса хаха
    Или пък пяха славеите...?
    Над гробове без плочи паметни...
    ама по-добре питай някой специалист хаха
  • А аз лично съм страшно разочарована от този стих... въпреки че сравнение с повечето ми неща е добре. Оригиналното заглавие беше: В памет... за да не мешаме спомените с разни ментета! Но като го завърших... не е достойно за това заглавие... и темата съвсем избяга. Просто... тцтц...
    А пък на мен главно края ми харесва (:: Макар че аз в моята версия си смених птиците още като до постнах(и стана "Къде са славеите? Да попеят. / Или пяха гарваните...?) (: бтв, как би го променила?

    Усмивки, хора, радвам се, че ви е харесало, и благодаря (:
  • Яко, яко. Има ритъм :мргреен: Аз лично бих променила малко края, обаче то се е видяло, че съм супер дребнава, пък и пак човешкото в мен се обажда. Всичко искам да е както ми се нрави на мен. Колко егоистично! Ако стихотворението беше на някое известно лице (хаха), надали щях да помисля да променям нещо в него, но уви..

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....