Jan 10, 2008, 1:25 AM

На забравените

  Poetry
1K 0 10

 

Безлично. Нямам себе си дори.

Не зная. Как да продължавам.

Залива ме безличност. На талази.

Къде да я отхвърля? Да забравя...

 

Безлично. Като бялото в очите.

Склера викаме му. Назоваваме.

Сътворение? Къде ти!

Само спомени. Ограничаващи.

 

Безлично. Мислите в тълпата.

Всичките до болка са познати.

Няма разлики. Дори в сърцата.

Метафори са на разни чувства.

 

Безлично. Безмислено ли било?

Дето все за идентичност някаква се борим.

Къде са славеите? Да попеят.

Или пяха гарваните...?

 

Над гробове без паметни плочи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джули All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оооох две н ! :Д:Д:Д
  • Трябваше просто да си го разделя на куплети... То последния ред е отделно. Пък аз принципно мразя инверсиите (: И ритъма(но него защото не ми се получава обикновено (: ).
  • Ами на мен пък точно там ми се губи ритъмът и една инверсийка в последния ред, ще ми хареса хаха
    Или пък пяха славеите...?
    Над гробове без плочи паметни...
    ама по-добре питай някой специалист хаха
  • А аз лично съм страшно разочарована от този стих... въпреки че сравнение с повечето ми неща е добре. Оригиналното заглавие беше: В памет... за да не мешаме спомените с разни ментета! Но като го завърших... не е достойно за това заглавие... и темата съвсем избяга. Просто... тцтц...
    А пък на мен главно края ми харесва (:: Макар че аз в моята версия си смених птиците още като до постнах(и стана "Къде са славеите? Да попеят. / Или пяха гарваните...?) (: бтв, как би го променила?

    Усмивки, хора, радвам се, че ви е харесало, и благодаря (:
  • Яко, яко. Има ритъм :мргреен: Аз лично бих променила малко края, обаче то се е видяло, че съм супер дребнава, пък и пак човешкото в мен се обажда. Всичко искам да е както ми се нрави на мен. Колко егоистично! Ако стихотворението беше на някое известно лице (хаха), надали щях да помисля да променям нещо в него, но уви..

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...