Jan 10, 2008, 1:25 AM

На забравените

  Poetry
1K 0 10

 

Безлично. Нямам себе си дори.

Не зная. Как да продължавам.

Залива ме безличност. На талази.

Къде да я отхвърля? Да забравя...

 

Безлично. Като бялото в очите.

Склера викаме му. Назоваваме.

Сътворение? Къде ти!

Само спомени. Ограничаващи.

 

Безлично. Мислите в тълпата.

Всичките до болка са познати.

Няма разлики. Дори в сърцата.

Метафори са на разни чувства.

 

Безлично. Безмислено ли било?

Дето все за идентичност някаква се борим.

Къде са славеите? Да попеят.

Или пяха гарваните...?

 

Над гробове без паметни плочи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джули All rights reserved.

Comments

Comments

  • Оооох две н ! :Д:Д:Д
  • Трябваше просто да си го разделя на куплети... То последния ред е отделно. Пък аз принципно мразя инверсиите (: И ритъма(но него защото не ми се получава обикновено (: ).
  • Ами на мен пък точно там ми се губи ритъмът и една инверсийка в последния ред, ще ми хареса хаха
    Или пък пяха славеите...?
    Над гробове без плочи паметни...
    ама по-добре питай някой специалист хаха
  • А аз лично съм страшно разочарована от този стих... въпреки че сравнение с повечето ми неща е добре. Оригиналното заглавие беше: В памет... за да не мешаме спомените с разни ментета! Но като го завърших... не е достойно за това заглавие... и темата съвсем избяга. Просто... тцтц...
    А пък на мен главно края ми харесва (:: Макар че аз в моята версия си смених птиците още като до постнах(и стана "Къде са славеите? Да попеят. / Или пяха гарваните...?) (: бтв, как би го променила?

    Усмивки, хора, радвам се, че ви е харесало, и благодаря (:
  • Яко, яко. Има ритъм :мргреен: Аз лично бих променила малко края, обаче то се е видяло, че съм супер дребнава, пък и пак човешкото в мен се обажда. Всичко искам да е както ми се нрави на мен. Колко егоистично! Ако стихотворението беше на някое известно лице (хаха), надали щях да помисля да променям нещо в него, но уви..

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...