На забравените
Безлично. Нямам себе си дори.
Не зная. Как да продължавам.
Залива ме безличност. На талази.
Къде да я отхвърля? Да забравя...
Безлично. Като бялото в очите.
Склера викаме му. Назоваваме.
Сътворение? Къде ти!
Само спомени. Ограничаващи.
Безлично. Мислите в тълпата.
Всичките до болка са познати.
Няма разлики. Дори в сърцата.
Метафори са на разни чувства.
Безлично. Безмислено ли било?
Дето все за идентичност някаква се борим.
Къде са славеите? Да попеят.
Или пяха гарваните...?
Над гробове без паметни плочи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джули Всички права запазени