10.01.2008 г., 1:25

На забравените

1K 0 10

 

Безлично. Нямам себе си дори.

Не зная. Как да продължавам.

Залива ме безличност. На талази.

Къде да я отхвърля? Да забравя...

 

Безлично. Като бялото в очите.

Склера викаме му. Назоваваме.

Сътворение? Къде ти!

Само спомени. Ограничаващи.

 

Безлично. Мислите в тълпата.

Всичките до болка са познати.

Няма разлики. Дори в сърцата.

Метафори са на разни чувства.

 

Безлично. Безмислено ли било?

Дето все за идентичност някаква се борим.

Къде са славеите? Да попеят.

Или пяха гарваните...?

 

Над гробове без паметни плочи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джули Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оооох две н ! :Д:Д:Д
  • Трябваше просто да си го разделя на куплети... То последния ред е отделно. Пък аз принципно мразя инверсиите (: И ритъма(но него защото не ми се получава обикновено (: ).
  • Ами на мен пък точно там ми се губи ритъмът и една инверсийка в последния ред, ще ми хареса хаха
    Или пък пяха славеите...?
    Над гробове без плочи паметни...
    ама по-добре питай някой специалист хаха
  • А аз лично съм страшно разочарована от този стих... въпреки че сравнение с повечето ми неща е добре. Оригиналното заглавие беше: В памет... за да не мешаме спомените с разни ментета! Но като го завърших... не е достойно за това заглавие... и темата съвсем избяга. Просто... тцтц...
    А пък на мен главно края ми харесва (:: Макар че аз в моята версия си смених птиците още като до постнах(и стана "Къде са славеите? Да попеят. / Или пяха гарваните...?) (: бтв, как би го променила?

    Усмивки, хора, радвам се, че ви е харесало, и благодаря (:
  • Яко, яко. Има ритъм :мргреен: Аз лично бих променила малко края, обаче то се е видяло, че съм супер дребнава, пък и пак човешкото в мен се обажда. Всичко искам да е както ми се нрави на мен. Колко егоистично! Ако стихотворението беше на някое известно лице (хаха), надали щях да помисля да променям нещо в него, но уви..

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...