Събудих се в този ранен час –
нашепваха ми тихичко звездите:
не техен, твой бе този нежен глас,
говорещ ми за нас чрез съдбините.
Разбрах, че ти в нощта ридаеш,
събудила в сърцето си жената –
може би на глас така гадаеш:
къде ли съм без теб и без Луната.
Замрях с една едничка дума
под звуците, сега от тебе чути,
но нямаме потребната ни сума,
да върнем на обесници разплути. ...