Dec 21, 2006, 8:45 PM

На зазоряване 

  Poetry
660 0 7
Събудих се в този ранен час –
нашепваха ми тихичко звездите:
не техен, твой бе този нежен глас,
говорещ ми за нас чрез съдбините.
Разбрах, че ти в нощта ридаеш,
събудила в сърцето си жената –
може би на глас така гадаеш:
къде ли съм без теб и без Луната.
Замрях с една едничка дума
под звуците, сега от тебе чути,
но нямаме потребната ни сума,
да върнем на обесници разплути. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Random works
: ??:??